ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА …
През 1922 г. в ловешките казарми е преместена Търновската 5 пехотна допълняюща част със задачата да подготвя доброволци за гранична служба. В Ловеч частта е до 1928 г., когато започва възстановяването на разформированите части и военната служба от доброволческа отново става задължителна.
За времето 1935–1938 г. старите Ловешки казарми са разрушени и на мястото им изградени нови. В тях е настанен възстановеният 34 полк – съгласно царска заповед 25/05.06.1937 г. Втора дружина от 33 пехотен Свищовски полк в Ловеч се преименува в 34 пехотна Троянска дружина, която по-късно се разгръща в полк с две дружини.
През 1944 г. полкът е мобилизиран и дислоциран района на с. Дервиш могила, Свиленградско. От 1942 г. до месец март 1943 г. е на гарнизон в Ниш, където влиза в състава на Първи български окупационен корпус. През 1944 г. Първа и Трета дружина са в Плевен, а щабът на втора дружина в Ловеч.заедно с Девета ловна дружина, командвана от подполковник Никола Атанасов, части от 34 полк участват в акции срещу партизаните от Севлиевска, Ловешка и Троянска околия, както и в Балванската битка. За тази си дейност командирът на полка Георги Занков е осъден от Плевенския народен съд на смърт.
След като започва подготовката за участието на България в Отечествената война Девета Плевенска дивизия с командир генерал – майор Михаил Захариев е изнесена в района на град Пирот. В състава и влизат 4 Плевенски, 25 Драгомански и 34 Троянски полк.
Дивизията е включена във Втора армия под командването на генерал – лейтенант Кирил Станчев и помощник – командир Боян Българанов. На 15 09.1944 г. 34 полк заема позиция в района на Станичево. В същото време полковник Занков и командирът на втора дружина подполковник Атанасов са арестувани и командир на 34 полк става подполковник Христо Златарев. Два дни по-късно полкът води бой с германски части. На 22.09.1944 г. Трета дружина отказва да се бие и напуска позицията. В района на височините Паешки камък и Бабина глава дивизията отново води бой с немците. За подсилване на 34 полк към неговия личен състав са предадени 2 гвардейски роти от партизани, политзатворници и ремсисти, известни като Ловчанска и Червенобрежка.
На 8.10.1944 г. Втора армия започва настъпление.дясната й групировка е Девета Плевенска дивизия, а противникът е Седма СС дивизия „принц Ойген”, която сменя Първа планинска противотанкова дивизия. Троянският полк завладява масива Бабина глава и се отправя към Бяла Паланка, вече заета от части на Шеста пехотна Бдинска дивизия. Тъй като единствените пътища за немското отстъпление към Сараево са през Косово поле българското главно командване, с цел тяхното пресичане, започва настъпление по посока на Ниш – Прокупле – Куршумлия – Прищина. Във военната история операцията е известна под името „Косовската”.
Троянският полк настъпва към Прокупле, където без бой, достига на 23.10.1944 г. Тъй като Четвърта пехотна Преславска дивизия се бие срещу силен противник армейското командване я подсилва с 34 полк. От първи ноември полкът води ожесточени боеве за завладяване на масива Дражня чука, известен повече като кота 1018. На 5 ноември подполковник Златарев е изтеглен и командването на полка е поверено на полковник Георги Панов. На 20 ноември полкът влиза в Прищина.
На другия ден на войниците са раздадени няколко камиона подаръци, събрани от гражданите на Троян.
Плевенската дивизия преследва противника до Нови пазар, където настъплението се продължава от Югославската народоосвободителна армия. На 27.11.1944 г. маршал Толбухин разрешава на Втора армия да се завърне в пределите на страната.С това завършва и първата фаза на войната. На 01.01.1945 г. полкът се завръща в Ловеч, а на 01.05.1945 г. е демобилизиран.
При осъществяването на новата организация на Българската народна армия през 1946 г. 34 пехотен Троянски полк е разформирован и престава да съществува.
|