ЗА  СЪЗДАТЕЛИТЕ НА МАРША НА
34-ти ПЕХОТЕН ТРОЯНСКИ ПОЛК

Макар и в определени моменти помрачаван, патриотичният възторг през Първата Световна война намира респектираща изява.Тя намира израз в повдигащи духа маршове.

Сред първите капелмайстори композирали песен в чест на победите на фронта е Камен Луков. Роден в навечерието на Освободителната война – 26.11.1875 г. той остава сирак още в ранно детство и бива отгледан от сестра си в родното си село Копиловци – Берковско, където завършва само начално образование поради липса на средства. Силното му желание да се занимава с музика го отвежда през 1891 г. в музикалния взвод на 5–ти Дунавски на Негово кралско височество херцог Робърт парм полк, квартируващ в Русе.

След Освобождението към новосъздадената българска войска руският комисар Дондуков-Корсаков нарежда да бъде създаден духов оркестър по образец на руската армия.Изцяло съставен от наети чешки музиканти с капелмайстор Йозеф Хохола, този първи за България оркестър слага началото на духовите оркестри.

Дарбата и любознателността на Камен Луков, приет за ученик в т.нар. музикантски хор в Русе, не остават незабелязани и той е изпратен през 1896 г. в Одеската музикална консерватория. Професорът му Преображенски е във възторг от неговите способности. Поради липса на средства той работи като докер, прислужник и обущарски работник по време на следването си.
Тук се запознава както с произведенията на руските композитори Глинка, Мусоргски и Чайковски, така и с творчеството на световните класици – Шуберт, Моцарт, Бетовен, Верди, Гуно, Бизе. Нерадостното детство и суровият войнишки живот го приучават на строгост и взискателност преди всичко към себе си. Благодарение на това той успява блестящо да защити дипломната си работа  - „Песента на славея”, за флейта и пиколо, която изпълнил великолепно пред възхитената изпитна комисия. Отличната диплома получава с пожелания да достигне европейска и световна известност.

След завръщането си в България, през 1905 г.  назначен на овакантеното от Панайот Пипков място – капелмайстор на 34-ти пехотен Троянски полк в Ловеч.Млад, енергичен и амбициозен, той продължава със жар организаторската и творческа работа на своя талантлив предшественик. С малки прекъсвания през 1922-1924 г години, когато бива временно преместен в Разград и Харманли, той прекарва в Ловеч почти целия си творчески живот с музикантския взвод на 34–и пехотен Троянски полк. В този полк той твори в мирно време, с него обхожда Балканския полуостров по време на войните.

През мирновременните години освен с пряката си работа на учител-педагог и капелмайстор, той твори и сред обществеността, като организира, подготвя и изнася концерти, опери и оперети, с което спечелва заслужената обич на съгражданите си.

 Камен Луков е неразделно с музикантския си взвод по време на Балканската и Първата световна война. В най-критичните моменти на боя и през време на тежките походи неговите бодри маршове поддържат духа на бойците. През време на почивките и затишията на боя той твори и създава прекрасни маршове и кантати, който увековечават подвизите на любимия му полк.

Особено силен е маршът му „Троянци”. Биографът му Иван Горанов от Ловеч припомня един епизод от войната и въздействието на песента не само върху нашите войници, но и върху противника.

През 1917 г., по време на позиционната война, когато полкът бил подложен на адска канонада по Дойранските позиции, Луков засвирва марша „Троянци”. Още след първите звуци англичаните спират стрелбата и изслушват марша до край.И в следващите дни колкото пъти се засвири марша те спирали стрелбата.Видимо маршът им харесал,защото през следващите дни изпращат парламентьор до предните постове, чрез който изявили желание да притежават марша. Камен Луков им го изпраща пак чрез предните постове.

По време на един от боевете, в окопите на музикантския взвод попадат снаряди, които го затрупват.Тогава е ранен и маестрото. Остава жив с леки парези на ръцете, които му остават до края на живота. Това личи и по нотните партитури съхранявани в личният му архив, писани от треперещите му ръце. При друг случай към края на войната, при пробива при Добро поле Луков спасява знамето на полка.

Творчеството на Камен Луков е огромно и всеобхватно. В личния му архив, съхраняван в БАН, отдел „Научен архив” са запазени над хиляда собственоръчно написани партитури на творби предимно за духов оркестър. По-голямата част от тях са походни, концертни маршове и кантати. Пак там са открити 13 хорови марша.

„Акалан” – боен марш на 4–ти пехотен Плевенски полк, композиран през 1940 г. по текст на самия Луков; „Марш на инвалидите”, по текст на Любомир Бобевски, композиран през 1930 г. в Русе.; пред стените на Одрин – марш за пиано, който се издава на луксозна илюстрована партитура от „ Червен кръст” за подпомагане на семействата на падналите при Одрин са едни от по-известните му творби.

Най – популярната маршова творба е „Марш на 34–ти Троянски полк”, по стихотворението на Любомир Бобевски „Героите на Дойранската епопея”, композиран през 1917 г. на самите позиции при Дойран. По-късно марша започва да се нарича „Троянци”.За него може да се каже, че е един от бисерите между войнските маршове.

Капелмайсторът Камен Луков твори макар и а увредено здраве до последните си дни. Предчувствайки края на жизнения си път, композира великолепния си Траурен марш, с който духовия оркестър на Ловеч и хилядите му почитатели го изпращат в последния му път на 7 август 1949 г.

Първата изява на Камен Луков е през Първата световна война с „Марш на 34 Троянски полк”. /.С този свой първи хоров войнски марш той доказва, че е творил маршова музика. Схемата и техниката, която използва при този марш е, тази която намираме в десетките му маршове за духов оркестър създадени преди това. Това е едно съвършенство във формата на марша, която никой от създателите на досегашните маршове не е показал. 

Той оставя наследство от около 100 марша за духов оркестър.От хоровите му войнишки маршове са открити 13, по–голямата част създадени след войните. Дори и двата му марша с тематика от Балканската война „ Акалан” и „Пред стените на Одрин” са създадени по-късно.

Най–добър, поради своята музикална разнообразност, ритмичност и мъжественост е маршът на 34–ти пехотен Троянски полк. В подкрепа на това твърдение е и разпространяваната легендарна история от дните на създаването на марша. В най–тежките моменти от позиционната война на Южния Македонски фронт, когато англичаните започват да засилват артилерийския огън по позициите на 34–ти пехотен Троянски полк, Камен Луков започвал да свири марша на полка.

На всички направило впечатление, че противникът спирал стрелбата по време на виренето на марша.Един ден техни парламентьори съобщили на нашите предни постове, че английското командване желае да притежава нотите на марша, който се свири по време на стрелбата. Маршът бил изпратен по обратния ред.

Важен компонент на марша е текста. Съществува маршови песни композирани върху стихотворения, създадени не специално за да бъдат маршове. Такива са една значителна част от маршовете създадени по стихове на Иван Вазов, Кирил Христов, Стилиян Чилингиров. Има обаче и стихове създадени специално да бъдат превърнати в маршове – такива са стиховете на Александър Морфов и Любомир Бобевски.

Пръв опит за написване на стихове в прослава на 34–ти пехотен Троянски полк прави Калчо Консулов издал през 1917 г. „Епопея на 34–ти пеши Троянски полк при Дойран”. В нея суровостта на формата и отсъствието на художествено майсторство се допълва с наивитет и примитивни похвати, при все че стиховете са проникнати с искрено възхищение и родолюбиви чувства:

„В този пъкъл с огън отраден
Троянец много разярен
Не оставя и последен
Англичанин неповален

Епопея що създаде
Срам нечуван за вразите,
А на българина даде
Чест и слава в бъднините"

Не е възможно когато проследяваме развитието на българската войнска маршова песен,  да не отделим по специални внимание на текстописеца Любомир Бобевски. По време на Балканската и Първата световна войни той пише текстовете на по-голяма част от войнишките маршове.

По негови стихове  са композирани 95 войнишки маршови песни, което представлява внушителен процент от изследвания песенен материал. Те са повече на брой от създадените през периода 1910–1935 г.  

Бобевски създава стихове, за да бъдат превърнати именно в маршове, което е важно както за тяхното съдържание, така и за формата им. Той е поддържал тесни контакти с всички композитори от тази епоха и ги е подтиквал да пишат маршова музика по неговите стихове. Може да се каже, че този неуморим певец на двете войни, за да създаде съвършена музика за всяко свое стихотворение е уреждал своеобразни конкурси между композиторите.

Любомир Хаджиниколов Бобевски е роден на 9 ноември 1978 г. в Тетевен. Баща му хаджи Никола Бобевски взел участие в Освободителната война като опълченец и е награден с 11 ордена.

Любомир Бобевски проявява литературни интереси още в началните години на гимназията. През 1897 г. е отпечатано първото му стихотворение – басня в кн. 2 на списание „Здравец” от Видин. През 1899 г. записва филология. Сътрудничи в много вестници и списания. През 1900 г. издава разказите си „След войната – война”, а през следващите години излизат стихосбирката „ Детски рози” и пътеписите „Пътуване пешком от София до Париж”.

По време на Балканската война всички вестници поместват негови стихове.  След края на Междусъюзническата война се появяват стихотворенията „О, Добруджански край!” и „Съюзници – разбойници”. По тези две стихотворения се създават патриотични маршове оценени възторжено от обществеността.

По време на Първата световна война Бобевски е мобилизиран. Поради недъг в ръката получава назначение „колар” в огнестрелния парк. Впоследствие бива преведен във военната цензура, а след това получава открит лист, с който посещава литературно-историческата мисия на Северния и Южния фронт. В цензурата Бобевски  се запознава с маестро Георги Атанасов. Познанството прераства в приятелство, рожба на което е известната им творба „Гергана”, поставена през 1917 г.

След връщането на Южна Добруджа – 7.09.1940 г. маршът „О, Добруджански край възторжено звучи в цялата страна. Любомир Бобевски е „Почетен член” на Добруджанската организация  и тя изказва своята „възторжена признателност”

Героите на Дойранската епопея или марш на 34 Троянски полк със своите музикални и текстови характеристики е един от „бисерите” на маршовата песен за всички времена.

Елеонора Авджиева

 

Оригинален текст на марша

Балкански чеда на славни деди,
Троянци сме славен полк!

С гърди гранит, с нечут полет,
Кат вихър носим се напред.
През урви, чуки и скали,
летим кат гордите орли.

Троянци ний сме славен полк
Показахме сред бой жесток
Без страх и трепет как се мре
Как бойна слава се бере.

Завета наш е увенчан,
С вечни лаври при Дойран,
Где хвърлихме се с огнен меч
Стихийно, вихрено на сеч.

Безстрашни, смели
В боя сме борци.

Безстрашни, смели сме борци,
Чела що кичат ни с веци,
Троянци ний сме с дух кален,
С дух юначен, несравнен.

Към наший дивен роден край,
Любов ни граници не знай.
За него ни сърцето бий,
За него с гордост мреме ний.

Троянци ний сме, ний сме славен полк,
При Борис, Кирил, Нерезов, Дойран
При Кристалин; бсред страшна сеч,
Как бойна слава се бере с „ура на нож”!.

С гърди гранит, с нечут полет,
кат вихър носим се напред и все напред.
Байдарица, Морава, Мечата-Стена,
Летим, кат гордите орли, летим напред.

При Кална, Ниш, Дервент, Свърлич,
Със вечни лаври при Дойран, Кала-тепе,
Где хвърлихме се с огнен меч,
Троянци вихрено на сеч, във кървав бой.

Към наший дивен, дивен роден край:
Охрид, Преспа, Гордий Шар, Пирин,
За Вардар, Дрин във люта бран,
За него с гордост мрем, ний за него мрем!

 

Камен Луков
автор на музиката на марша
на 34-ти троянски полк
 
Любомир Бобевски
автор на текста на марша
на 34-ти троянски полк
Начало