Жизнения път на Васил Стефанов Балевски е пример за скромно, безвъзмездно и всеотдайно служене на възвишени идеали. Още юноша, увлечен от благородната борба  за освобождение на Македония от османско робство, той се включва като доброволец в четническото движение след разгрома на Илинденското въстание и като комита в продължение на няколко години участва в сражения с турци и гръкомански чети в Прилепско и Велешко-Македония.Участва в Балканската и Междусъюзническата война. През Първата световна война участва в продължения на три години като взводен подофицер във всички тежки боеве, които 34-ти троянски полк води при Дойран с англичаните, за което е награден с 5 кръста за храброст.

Предоставени на Музея на занаятите от неговия внук Васил Стефанов Балевски.

Най-после през септември 1915 г. се обяви мобилизацията.Радославов заявява, че пази „чист, лоялен, строг и въоръжен неутралитет”, а същевременно отиваме към сръбската граница.Към  Бойчиновци по р.Лом се чуха престрелки по границата към Белоградчик .Дойдоха при нас германски висши офицери и заминаха.Съобщиха ни, че сме на страната на Германия и ни прочетоха прокламация и бюлетин за военните действия на запад.Войната почна.

От Кавадарци тръгнахме за Дойран.Първата вечер спахме в с. Петрово.На другия ден минахме понтонния мост на р.Вардар при с. Милетково.
От левия бряг на Вардара покрай височините на Валандовското поле минахме дефилето при с.Дедели и стигнахме южните поли на височините на север от Дойранската равнина при паметника на Каварналиев.На другия ден спрехме при кантона на Дойранското езеро.

През юни 1916 г. евакуираха града. Българите и турците си взеха завивки колкото можеха да носят.Останалата покъщнина българите складираха в църквата, турците в джамията.Властта ги заблуждаваше, че всичко строго ще се пази.Не излезе така.
Една група бандити от София с препоръка на властта ограбиха всичко.Като после заблуждаваха, че войниците ограбили всичко.Последвало оплакване от евакуиралите се дойранци до София.Дойде комисия от София, но предния ден стана бомбардировка на града от неприятеля и го запалиха.
Между изгорелите къщи изгореха черквата и джамията.Така тези бандити царски се спасиха.

Германски инженерни офицери трасираха и очертаха окопите от езерото назад до където е участъка на 34 полк – повече от 3 км.Веднага започнаха изкопите с всички галерии, картечни гнезда, гранатохвъргачни площадки, наблюдателници, гнезда за прожектори.
Изкопът се извършваше с военни лопатки, кирки, шила за ламове (бомби), чукове, взривове, капсули, фитил и други части необходими за фортификацията.
Окопите бяха зигзагообразни.След всяка част с бойници се извиваше голям полукръг (брусвер ), който прикриваше фланговете на бойниците.
Галериите бяха към 12 метра дълги с изкоп над 10 метра дълбочина, от които 2 ? за нарове и легла направени от чамов материал за лежане на войниците.Останалите 7,5 метра насипани с бетон и помежду телена мрежа на редове. Отгоре имаше отдушници за прочистване на въздуха и в случай на задръстване входовете на галерията.

Към втората половина на август 1916 г. една сутрин рано започна небивала до сега бомбардировка по позициите на Дойран.Земята кипеше от взривове на фугасни гранати и на веки фугас по 2-3 шрапнела върху фугаса, за да избие всичко, което има там.Не остана метър място, без да попадне граната от всички калибри оръдия. Пушеци се вдигаха на 200- 300 метра високо.Това продължаваше четири дни и нощи безспир.То бе ужас.

Нашият 34 полк ни дигнаха още на втория ден от бомбардировката и ни заведоха на север от Кала тепе в една много камениста местност.Тук бяхме 3 дена.Една вечер започна небивала канонада, в която взе участие и нашата артилерия.Земята трепереше и чувствахме тласъка на въздуха в лицата си.

Една нощ на позицията ”Борис” стана патрулно нападение придружено предварително с голяма бомбардировка.Англичаните съумяха да влязат в малката лявата малка галерия на позицията.Стана небивала атака с ръкопашен бой.Англичаните бяха бити страшно, но и нашите видяха „бял влък”.

Една сутрин още в зори на 20.04.1917 г. започна небивала канонада от всякакъв калибър снаряди, мини и др.Аероплани се въртят над нас низко, но нищо не се виждаше от димът на снарядите.
На четвъртия ден вечерта започна небивал „барабанен” артилерийски огън.Четири прожектора огреяха с ослепителна светлина всички позиции.Нашите „секрети” и наблюдатели видеха, че гъсти колони 7-8 реда се движат един до друг.Всички войници излязоха от галерийте и заеха позиции.Барабанният огън се пренесе в „преграден”.
Настъпващите колони като пукалки подскачаха телата им от нашите бомби.Всичко бе унищожено.

Окопите едвам се познаваше къде са и на нищо не приличаха.Само към участъка на 4 взвод бяха малко запазени. И те бяха пълни с убити наши войници и англичани.Един англичанин млад и той без зъби, беше му прекъснат крака между пръстите и глезените.Личеше че много го боли викаше:Вора! Вора! Вора !, а то значеше вода,вода, вода.
Вода му дадохме и го превързахме, но какво стана после не зная.Нашите санитари о отнесоха назад към дружинния лазарет задно с наши ранени войници.

Съмна.Слънцето тъжовно изгрея, защото го беше срам да огрева два народа тъй далече един от друг – едните от Лондон, другите от България.Защо се бият?

На 7,8 и 9 май англичаните с още по-големи сили настъпиха срещу 34 полк.
Сред англичаните имаше шотландци от Северна Шотландия.Те носеха фустанели като каракачани, от зеленикав плат на карета нашарен. Горе пак с куртки, а на краката с шарени на карета чорапи до подколяното.Техните роти ги водеха две гайди подобнина нашите.Те минаваха за най-храбри и бяха за образец.Те почти по цялата линия бяха влезли в нашите окопи, но бяха изтласкани с контраатаки.
Цяла нощ на паузи дълги и къси  се контраатакуваше с ура и бомби.Най-после на „Борис” в зори с голяма контраатака изгониха англичаните и се очисти цялата позиция на 34 полк.

На другата вечер отидохме да прибираме избитите наши войници от „Борис”.Те бяха много.Изнесохме ги назад, от където ги носиха и закараха на гробищата.Видях как един наш войник търсеше убития си брат като обръщаше наред всичките убити.Чак на третото преобръщане го намери.Той бе от Хасъмското.Брат на Христо Тодоров.Грозна картина.

Една сутрин имаше много гъста мъгла.Ние излязохме пред окопите и телените мрежи.Англичаните, които бяха убити през 17 година,така си седеха с дрехите и екипирани  раници и оръжие.Месата им изядени от черви и се скапало всичко, даже и не мирише на леш. Нашите войници им взеха ръчните часовници. Навиха ги и те зачукаха, но войниците английски не мърдат. Лоша картина. В раниците им кореспонденция всевъзможна, от която са очаквали отговор домашните им в Лондон. Но те не знаят къде са и как са. Къде ги е пратила културата им и управниците им.

Труповете не бе възможно да се преброят.Нашите изправиха някои трупове прави.Те се бяха вкаменили.По в дясно видяхме в едно много дълбоко дере ужасна картина. Хора и коне избити от нашата артилерия, която идеше от към 57полк и биеше фланг.
усетиха ни англичаните. Веднага започнаха с картечници и мини са ни обстрелват.След това артилерията им усилено стреляше.А нас бягане ни спаси.

Александър Ненов като кмет на града и много близък на полковник Маринов изменил мобилизационното назначение на много негови близки.Илю Цочов Гергевски от Голяма Рибна беше по професия фурнаджия.Мобилизационно бе в интендантските фурни, но кметът изменил Иля  и писал Минко Иванов Марковски.Илю отиде в строя на 58 полк и го убиха още в началото на войната в Сърбия. Така Минко Марковски стана фурнаджия  и е жив и до сега .
Капитан Дрянков ротен на нестроева рота от 34 полк изтегли всичките Таслаци  и ги разпредели из нестроева рота.Жена му на Дрянков беше от Таслаците.

През деня гледаме цялата Дойранска позиция какъв ужас е.Предната позиция беше паднала.17 полк не пазил десния фланг, които бе навътре в нашите позиции с 33 полк.И тук именно гърците се вмъклали, без бой през Гетсиманската градина и по долът чак до езерото.После на юг се появили неочаквано в тил на 58 и 17 полк и ги пленили.Ето невниманието на 17 и 33 полк какво докара.Боевете се водеха на междинната позиция.Ние откъм мак …….дивизия гледаме, че някъде минали междинната позиция и отиват към върха на „ Кала тепе”.Не хубава работа но факт.
Ето какво докара мързела на 33 полк от началото на войната.Ако бяха копали окопи щяха да имат здрава връзка с 34 полк.А те правеха разни игри като: мечка и др.Чудя се и на по-горното командване, как не изискваше и от 33 полк да се укрепява